Някои могат да сметнат текста по-долу за груб и нападателен. Нека се чувстват свободни да не го четат, ако смятат, че има подобна възможност. За читателите под 18 години:предупреждение за няколко нецензурни, но много реални думички.

Интересът на човека към самия него, към собствените му мисли, идеи и чувства, е неизчерпаем. Защо се интересуваме толкова от тази прашинка съзнание в нас? Може би разумът ни е по-красив от всичко около нас? Или душите ни са проекция на реалност, по-висша от видимата?
      Не.
      Защото не ни интересува чистото и красивото у човека. Когато го видим, то не предизвиква нищо повече от бледо възхищение. Нещата стоят по съвсем друг начин при нашата "тъмна част", онова място в нас, което е по-тъмно от най-черната нощ, по-тъмно от беззвездният космос. Ето кое намираме за най-интригуващо у хората, ето кое предизвиква нашите най-силни емоции.
      А всъщност това е илюзия. "Тъмната част" е истинският Аз. Не е нужно да търсим далеч, за да открием човека. Правени са безброй опити да бъдат разглеждани под лупа биографиите на известни серийни убийци и други престъпници, за да бъде открито събитието, което ги е трансформирало. И всичко е било напразно.
     Единственото, което отделя тези хора от обществото дори не е фактът, че реално са извършили престъпление, а това, че са били хванати. Всеки е извършвал своя ужасяващ грях.
     Повечето хора обаче са страхливци. Те привидно се удивляват на психологическата си разлика с убийците, да кажем. У тях сякаш не присъстват някои от най-низките страсти, на които въобще е способно едно човешко същество.
     Тази заблуда трае до момента, в който видиш истината.
      "Нормалните" хора просто покорно играят ролята си в обществото. Позата им постепенно се превръща в маска, която не могат да свалят дори пред себе си. И да си признаят, че нещо им се иска.
      Лъжата се превръща в истина. Те са неспособни да видят звяра в себе си, но с готовност посочват някой друг за злодей.
      Виждаш ли всички убийци? Гледаш в огледалото. Мислиш, че си далеч? Не-всъщност не си и близо до тях. Те са вътре, те са в теб. Можеш да избягаш от всичко, но не и от себе си.
      "Болни секс-маниаци", "психопати", "изверги"...
      Не си ли спомняш всички онези моменти, които не би искал да споделиш с никой друг? Не създаваш ли ти хилядите порносайтове, пълни с брутални извращения? Не си ли ти, или човекът до теб, или онзи, когото видя сутринта на спирката, благодарение на което съществуват "блага" за човека от рода на детската порнография? Или т.нар. поп-култура, употребявана от всички и пропита с духа на собствената ти развала?
      Но, разбира се, много по-удобно е да си стоиш в комфортното общество, с гледна точка, съвпадаща с масовата. Да обвиняваш други за дело, извършено днес, което ти си извършил вчера и ще повториш утре. Иначе би станало неудобно, нали?
      Скрит зад грозния параван от фалшиви ценности бършеш лайната, кръвта и спермата от себе си,  а когато излезеш от там си толкова чист, толкова добър... Дори успяваш да се залъжеш, че си добродетелен като Дева Мария. Все пак девствениците се ценят, нали?
       Поне за да бъдат дефлорирани.
      
       И все пак не прекалявай с позата. Утре пак трябва да задоволиш желаниятa си.
                 
                                                                                                                                      Depressor

Не претендирам, че написаните от мен неща са абсолютна истина-би било глупаво и ограничено от моя страна. Също така искам да спомена, че точно аз не се разграничавам особено от гореописания масов портрет по почти всички точки. С изключение на самозалъгването-аз съм зъл, и го знам.

Все пак девствениците се ценят, нали?
Поне за да бъдат дефлорирани.

Знаеш.Знаеш и каква е била реакцията ми на тези твой думи.Обичам те